Когато говорим за красота, често в съзнанието ни изплуват образи - на изваяни лица, съвършени пропорции или спиращи дъха рокли като в приказките. А когато говорим за красота в контекста на конкурс като "Най-красивата абитуриентка" - визията сякаш стои в центъра.

Но срещата ни с Петър Дочев - актьор, водещ на "Преди обед" по bTV и запален фотограф през останалата част от малкото си свободно време, пренарежда всичко казано дотук. Тази година той е част от звездното жури на националния конкурс на Dir. bg. Споделя, че за него красотата не започва с визията и не свършва с нея. Тя е въпрос на истинност - нещо много по-дълбоко, по-ценно и рядко.

Снимки на Петър Дочев ТУК 

Началото - онзи бал, който не те променя, а просто ти дава знак да тръгнеш

Петър не е от онези от нас, които пазят вълна от розови спомени от своя абитуриентски бал. Точно обратното - в очите му тогава вече се е зараждала необходимостта да върви напред, да вземе живота в свои ръце.

"Честно, нямах търпение да мине балът, за да се захвана с мечтите си. Бях резервиран към пищностите, бях класик - костюм, семейство, приятели, лек купон... но мислите ми бяха към бъдещето, където аз ще взимам решения за живота си."

В тези думи няма усещане за равносметки от дистанцията, нито носталгия - има спокойна увереност, че младостта не трябва да се "попива жадно", за да се усетят качествата ѝ. Тя трябва да бъде изживявана осъзнато. И това може би е първото, което Петър ще търси у участничките в конкурса - усещането за красота отвътре-навън както и погледът им напред във времето - имат ли младите дами път, към който са се устремили.

За красотата - без грим, но с много светлина

Може би неслучайно, когато започваме да говорим за естетиката, Петър не тръгва от клишета, а от книга. В случая - "История на красотата" на Умберто Еко, където понятията за красиво и грозно се размиват през вековете в противоречиви културни значения. А в тази хаотична галерия от образи, Петър открива нещо съвсем просто, но безценно - приемането на себе си.

"Когато един човек е автентичен и се е приел такъв, какъвто е - с всичките си недостатъци - именно той е красив човек." Един от примерите, които дава, е повече от разпознаваем: "Много момичета не си харесват носовете и мислят за хирургическа намеса в ранна възраст. Това ги тормози, което се отразява на тяхната автентичност. Но когато видиш същото момиче в примирие със себе си - въпросът с носа вече стои по друг начин."

Именно този момент - когато несъвършенството се превръща в част от чара, когато нещо, което по учебник "трябва да се коригира", започва да блести със собствена светлина - е най-ценното проявление на красотата. Това ще търси и на конкурса - не естетическа комфортност, а смелост да си такъв, какъвто си.

Снимка: Личен архив/колаж: Петя Александрова, Dir.bg.

В кадъра - улична поезия и черно-бяла истина

Това усещане за истинност Петър пренася и в другата си голяма страст - фотографията. Всичко започва случайно - със стар руски фотоапарат "Зенит", открит в гаража на дядо му точно седмица преди да замине за Париж. Но понякога точно случайностите запалват пламъците, които остават за цял живот. "Тогава изщраках първата си черно-бяла лента. Оттогава не съм спирал."

Днес той снима улична фотография. Не търси ефектни сцени или перфектни композиции, а хора, спонтанни емоции, моменти, които никога няма да се повторят. Кой е любимият му кадър? Парижанка, която го моли за огънче на фона на Пантеона. Той снима в момента, в който тя се усмихва и затваря очи - без поза, без грим, без подготовка. "Беше наивен и по детски срамежлив момент за двама ни."

Това е и красотата, която не подлежи на редакция. Не може да се повтори, не може да се наподоби - може само да бъде уловена. В този смисъл, Петър търси същото и в хората - онзи миг на искреност, когато не се опитваме да се харесаме, а просто сме себе си.

Снимка: Личен архив/колаж: Петя Александрова, Dir.bg.

Театърът, телевизията и симфонията между двете

Да го гледаш по телевизията всяка сутрин в "Преди обед" е едно, но зад тази усмивка стои стабилен театрален опит. И когато го питам как съчетава и двете, Петър се усмихва, сякаш усеща не сблъсък, а хармония. "Когато изпитваш удоволствие от това, което вършиш, времето минава лежерно и красиво. Не се замислям за съчетаване - просто го правя."

Телевизията го кара да бъде бърз, точен, да реагира в реално време. Театърът - да навлиза дълбоко, да усеща пулса на публиката в мига. И в тази симфония от две противоположности той вижда баланса: "Телевизията дава хоризонтален план. Театърът - вертикален. Заедно оформят плътна картина."

Снимка: Личен архив

В търсене на бъдещето - с любопитство, а не със съвети

Когато го питам какво очаква от участничките в конкурса тази година, той не говори за външност. Говори за отношение. За възпитание. За любопитство към живота.

"Очаквам да видя млади, възпитани и целеустремени дами. Изпитвам любопитство как ще се развие това поколение."

Няма заучени фрази, няма доза менторски тон. Дочев не дава съвети като "направете това" или "избягвайте онова". Вместо това просто оставя мисъл: "Бъдете автентични. Това се помни най-дълго."

И в този прост съвет е заключена цялата естетика, която той носи - не показна, не задължителна, но осезаема. Красотата, която не крещи, а тихо те подканя - да спреш, да се вгледаш, да я разбереш и да ѝ се полюбуваш.

Конкурсът "Най-красива абитуриентка" продължава! Крайният срок за записване е 20.06.2025 г., 10:00 ч.

ВИЖ КАК ДА СЕ ВКЛЮЧИШ ТУК

ВИЖТЕ НАГРАДИТЕ ТУК

Партньори на проекта са: А1, Goto Jewellery and Diamonds, Gift Tube, Гранд Резорт Павел Баня 5* и Braun.